Сама съм. Сядам в кухнята. Изваждам полу-празното шише водка от хладилника и доливам в чашата сок на масата. Паля цигара - червено boro, в името на миналите времена... спомените ме задушават...

По дяволите стига съм говорила за тези, които разбиват сърца... сега искам да говоря за тези, които ги събират след поредния крах. Искам да кажа мъничкото си благодаря на хората, които са събирали моето...
В моменти, в които вярата си отива, надеждата умира и всичко просто рухва... винаги ще ги има тях... истинските приятели!
В дни, в които най-близките ти са обезверени... болни... далеч от теб... скарани с теб... неприемащи възгледите ти... укоряващи постъпките ти... осъзнаваш силата на природата и липсата на случайности в нея...
Всеки един от близките ми получава наказание от нея... повярвайте ми, по-голямо от това което някога, дори за мъничко е бил заслужил. Поглеждайки ги осъзнаваш колко си нищожен пред мощта й.

Всичко е за вас... живота ми е за вас... защото и вие сте ми дали от вашия!

За НЕЯ, която е болна... а не заслужава друго освен щастие и обич...

За НЕЯ, която е обсебена от чувствата и гласовете в главата си...

За НЕЯ, която е толкова малка и объркана...

За НЕЯ, която не знае какво да прави...

За НЕЯ, която най-накрая намери щастието си...

За НЕГО, който е една малка, красива приказка...

За НЕГО, който си отиде...

Благодаря ви, че ви има... или ви е имало. В сърцето ми, в душата ми и в живота ми. Заедно можем да се справим с всичко...

Не мога да искам прошка и никога не съм можела да си признавам грешките... но мога да показвам благодарността си! Аз съм тук... както вие сте били... стига да ме поискате... за вас аз преобръщам светове <3