сряда, януари 9

...

тъмно.

липсва ми димната завеса... но е забранена...
забранено ми е да си изпушвам душата...
забранено ми е да се държа като себе си...

бъди нагла, за да успееш!

за да привличаш внимание.
да задържаш внимание.
да си повече от другите...

а аз не искам...
не искам да смазвам хората.

искам да подарявам обичи...
и алкохол...
и приказки...
и сбъдвания...
и море!

искам да съм повече... в добрия смисъл.
когато осъвършенстваш себе си...

прегърни ме!

прегърни ме като за последно...

утре може и да се пречупя да съм повече...

вторник, октомври 30

...

моята история за теб се побира в четири часа и многомного думи и сълзи.

влюбена съм до лудост, до онемяване, до пръсване на душата ми, до треперене на тялото ми, до рев, до безсилие.

влюбена съм до последната глътка вино, до последната дръпка от цигарата...

до последният тон.

неделя, октомври 28

свобода.

лудостта ти е, че си толкова свободен. всяка частичка от теб я излъчва - безкрайна свобода.

и синьо.

най-синьото на синьото. с малки звезди в него. имаш две вселени в очите си.
имаш всичко останало в душата си.
безнадеждно съм обречена на очите ти.
подвластна съм на лудостта ти.
и искам. всеки ден да си крада от теб - погледи, мисли, усмивки, случайности, приказки, безумия!

предопределена съм за твоята обреченост.

предопределена съм с моята лудост, моите вселени, моята синя тъга.

заспивам...
и пак те прегръщам...
и пак съм свободна...
и пак те няма!

четвъртък, септември 20

рейн.

вече съм дъжд...
по лицето ти, капещ от очите ти.
вече съм дъжд и отмивам болката от душата ти.
отмивам спомените и липсите... и закъснелите мечти...

нередните желания са моето ново сбъдване.
защото съм дъжд.
и съм силна до последното случване на себе си...

защото съм нечие мъничко щастие.

аз съм всичко онова, което...

осъзнах какво искам.
споделеност.

аз и ти.

и край.


вторник, август 28

"влюбвам се в мечтите... мартини, цигари, портокалов сок, повторение... не ме иска!"


наливам се с мартини - пълна чаша, три лъжички захар, гренадин и много лед... розова буря в чашка. слушам damien rice. часът е четири през нощта. и ми е тъжно. чудя се...

защо хората не си позволяват да чувстват?
какво ги тласка към апатията?
как достигаш до момента в който нямаш нужда от нищо и никого... каква ли ужасна драма ти се е случила, за да си позволиш да си безчувствен?

как се живее без слънчевите залези, без падащите звезди, без звука на разбиващите се вълни, без звуците на китара, без усмивките на хората, без време, без откраднати спомени, без приказни моменти, без грешки, без еклерова торта, без пиянски вечери, без безсънни нощи, без покривите на панелките, без сълзи, без любопитство, без взетите решения, без уловените мигове, без прегръдки, без многоточия, без мечти, без теб самия.

как се живее без чувства?
как тогава си изживяваш щастието?

иска ми се да можех да те усмихна. искрено.

да можех да натисна отново пауза бутона на душата ти, защото някой го е направил преди мен и сега стои неправилно спряла.

искаш ли да видиш болка?... очите ти говорят вместо теб... обещавам да не те наранявам... само прочети моите.

аз.
и после ти.
и после бум. и после сиво. и после черно. и после няма после.

четвъртък, юли 26

аз ли съм или не съм...


вярвам в безкрайното щастие.
но не го искам.
искам кратките мигове вечност.
искам да заспивам на гърдите ти.
искам да няма утре и всичко да има значение само днес.

вярвам в борбата.
да се бориш с всичките ти останали сили да постигнеш всичко, което поискаш.

вярвам в търпението.
търпението да изчакаш нещата да се случат в правилния момент.

вярвам в свободата.
искам да пътувам на стоп,
да спя на плажа,
да крещя до спукване на дробовете ми,
да танцувам сякаш няма утре,
искам да пея и да излъчвам любов с всичките си сетива.

искам да те има...

искам да се влюбвам в непознати. всеки ден.
искам да разкъсвам дрехите и душата ти.
искам да няма последствия от грешните ми решения.
искам да можеше да ме разчетеш...


мислите ми се размиват в спомените ти.
снимка.
целувка.
море.

ТИ.


понеделник, февруари 6

за мечтите...

когато те харесвам, искам да те харесвам.
(целия)

искам да те харесвам…

сутрин, когато ме будиш.
(защото ме будиш по най-милия начин)

когато забързан ме молиш да ти направя кафе.
(въпреки, че никога не го допиваш при мен)

когато закопчаваш ризата си наопаки.
(въпреки, че никога не ми позволяваш да я оправя)

когато забравяш ключовете си на нощното ми шкафче.
(защото винаги ме целуваш по онзи начин, когато те чакам на вратата, за да ги вземеш)

когато закъсняваш за срещите ни.
(въпреки, че знаеш колко мразя да чакам)

когато гледаш другите в очите.
(защото искам да гледаш само в моите)

когато ми се сърдиш.
(въпреки, че винаги е с причина)


когато те харесвам, искам да ме харесваш.
(цялата)

искам да ме харесваш…

когато се будя рошава и нацупена.
(защото само твоите целувки усмихват деня ми)

когато те слушам по радиото.
(въпреки, че до преди малко си бил до мен – просто не мога да се наситя на гласа ти)

когато ти пращам по 20 смс-а на ден.
(защото не издържам без теб)

когато ти пея любовни песни.
(въпреки, че не мога)

когато те снимам часове наред.
(въпреки, че съм толкова досадна)

когато заспя на дивана ти.
(защото пак трябва да ме пренесеш на леглото си)

дори когато съм тъжна.
(защото тогава съм най-трудна за харесване)

вторник, януари 24

* In memoriam *



Безвремието и алкохола пропиват в мен.
Хората са плътни сенки. Празни, преминаващи, оставящи само отпечатъци по улиците.
Дъждът вали по голият ми гръб.
Отмива сълзите от очите ми.
ЛИПСА!
Липсват парчета от разума ми, парчета от душата ми, парчета от сърцето ми.
Чувствам се отнета, разкъсана къс по къс от себе си... и от теб.
Имам нужда от алкохол, за да нахраня душата си. Душата ми е гладна за обич. Глад за доверие.

Къде си?

понеделник, декември 26

напоследък толкова много си мълча, че май ще си загубя гласа скоро...
премълчавам си болката и си премълчавам мнението и само се съгласявам...
да... няма проблем да направим каквото казваш ти... нищо, че няма нищо общо с това което искам аз!!!
няма проблем да ме игнорирате, няма проблем да ме лъжете, няма проблем да ме унижавате, няма проблем да ми натяквате все вашето!!!
защо на хората напоследък, май и от по-отдавна, не им пука за другите?! и за тях си май не им пука...

и плача... много плача... за това, че не се будя до усмивката ти. ах, как искам поне веднъж да се събудя до тая усмивка!

събота, декември 17

обреченост.

а нещата въобще не са толкова лесни и прости...

всичко винаги започва с утрините... студени, самотни, шумни, забързани и забравени... замислени за нещо друго... винаги за друго...

събуждам се, обличам се, слагам най-шарените си обеци (да не прозира тъмнината на душата ми през тях) и забързано излизам от малката си уютна крепост...

говоря с хората, подарявам фалшиви усмивки, прегръщам непознати, пазя си спомените и рядко споделям мислите си... и в един момент спирам заслепена от неговите неизречени желания и предсказани истини...

всичко започва в незаподозрените утрини... когато не мислиш, когато не търсиш, когато си далече от всичко земно...

а той се усмихваше толкова искрено... на някакви малки, истински неща... неподозиращ за моите неизречени желания.

~искам да те прегърна. да те прегръщам толкова много и толкова силно, че времето да спре и да останем прегърнати поне до следващото утро. искам да не се налага да си отиваш, да не се налага да ми говориш, да не се налага да ме лъжеш и в никакъв случай да не се налага да ми казваш истини...~

-хей, това е...
-знам! това е момчето, което ще ми покаже как се лети...


отново е сутрин. будиш се. цигара, кафе, цигара, усмивка! някой си мисли за теб... някой не спира да мисли за теб...

за поредното утро в което се будя сама.

и после цигара, излизаш... забравяш...

всичко започва с утрините... и липсите... и мечтите... и забравата...

петък, декември 16

иска ми се да те прегърна и да ти разказвам приказки... докато слнцето изгрее... а после заедно да се наслаждаваме на музиката от разбиващите се в скалите вълни... искам да ми подариш секунди щастие...

не я издържам тая липса на емоции!

понеделник, декември 12

за маските, ангелите и още нещо...

имало едно време... ама не много отдавна... преди около 2 лунни години... едно ангелско момиче и едно огнено момче. то било огнено под прикритие... иначе било и то ангелско.
един приказен, но всъщност леко тъжен ден ангелското момиче срещнало огненото момче... погледнало го така, както много други са го гледали, но успяло да види красивите му изпепелени криле прозиращи през високите огнени кули, които изграждало около себе си.
тогава момичето се замислило за своите криле, които криело от лошотията на хората... то не, че е било лошотия, но всички искали да ги докосват и да им се радват и да си откъсват по някое и друго перце - така, за спомен... които малко по малко се били превърнали в проскубани криле, които не можели да летят. имали нужда нещо да ги накара отново да станат силни и красиви...
но лунните години минавали, а момичето така и не намирало силата която да я накара отново да повярва... в себе си, в приказките и в полета над морета и мигащи градчета.
и тогава той се появил - нейното огнено момче... но тя не знаела как да премине през огнените кули без да се нарани... стояла отстрани и се любувала на приказните му криле, които той така усърдно криел от хората... докато един ден не осъзнала, че трябва да се слее с огъня, за да стигне до него...
подпалила бялата си рокля, за да може да стигне до огъня... и до него... и прошепнала тихо в ухото му, че съвършенството никога не е в крайностите и черното и бялото не винаги отговарят на доброто и лошото... и че истината и красотата се крият в отенъците на сивото... хванала ръката му и му подарила единственето което й е било останало - туптенето на сърцето си... той нежно я прегърнал, целунал я по челото, казал й, че не може да си позволи да я нарани и издигнал огнените си кули още по-високо, а нейната рокля вече тлеела толкова слабо и крилете й отново забравили за полета  над моретата и мигащите малки градчета...
тя продължавала да се любува на сянката зад огъня... на приказното огнено момче и чакала... лунните години да минават...


~изгубените души не винаги имат нужда да бъдат откривани...
...но винаги имат нужда да бъдат спасени.~

четвъртък, декември 1

i'm no angel

в сравнение с теб нарисуваните ми криле не придават никакъв смисъл освен чистота на емоциите... ти ми предаваш ангелски усещания...
i'm no angel - i'm your angel.

скоро ще ти разкажа приказка - за едно момиче, един ангел и за много огън. ти само имай търпение да я изслушаш...