в сълзите отглеждам забрава
във спомените си търся тъга
да тръгна по пътища стари
вървени със теб под ръка

да търся усмивки на хора
мечтали за хаос подреден
мечтали за своя споделеност
и чакали като в сън непроменен

едничка усмивка намирам
захвърлена далече от пътя
и пак за теб я събирам
в торбичка от слънчеви утрота

и чакам, край пътя захвърлена
някой мен да намери
както аз нея

и чакам отново застинала
да се обърнеш към мен

и този път да ме видиш
във моята рокля от спомени
с моя воал от мечти

търсеща тебе във себе си
и намираща мен през сълзи