обичам.
обичам да крещя, че обичам.
и обичам да ме обичат.
истински.
аз съм като кукла с развален механизъм... трябва да казвам мама... а само мълча... и гледам празно с малките си стъклени очички. ~ мама ~
няма!
обичам случайни смс-и в 4 през нощта, но никога не получавам такива... а само пращам... спомени, усмивки, сълзи, обичи... себе си пращам по вятъра...
" в момента няма връзка с този номер" ... разпращам се напразно!
една текила, втора текила, трета текила... опа... свърши ми душата... нищо, нали има текила.
изпивам си сълзите, и после си изпивам спомените, и после себе си изпивам... и горчи... и после тебе. и повръщам. идваш ми в повече...
пея тъжни песни, 'щото друго не мога, а и така е по-лесно...
поправи ме, бе! не виждаш ли, че съм счупена... счупи ме с непохватните си ръчички... и после си намери друга играчка... с пластмасови очички... нечупливи...
пея, защото мога! и тъжните песни промиват текилата...
а всъщност 'що не пробваш някой път да ми пратиш смс в 4 през нощта... аз тогава не спя... тровя си кошмарите с тъжни песнички... едни такива искрени и истински... далеч от теб.
вече не чувствам и е толкова хубаво... да не ти пука за това какво се случва... и да пропадаш в дълбочината на нечий глас, да се стапяш в мелодията... толкова е... летящо.
аз летя всяка вечер в съня си... право надолу от 13-тия етаж... истинската ми свобода...
а ти си мислеше, че знеш?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар