Безвремието и алкохола пропиват в мен.
Хората са плътни сенки. Празни, преминаващи, оставящи само отпечатъци по улиците.
Дъждът вали по голият ми гръб.
Отмива сълзите от очите ми.
ЛИПСА!
Липсват парчета от разума ми, парчета от душата ми, парчета от сърцето ми.
Чувствам се отнета, разкъсана къс по къс от себе си... и от теб.
Имам нужда от алкохол, за да нахраня душата си. Душата ми е гладна за обич. Глад за доверие.
Къде си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар