в сърцето ми изникват само хаотични думи,
а душата ми е разпродадена...

за сетен път излизам, по влаковите линии към теб вървя,
и всяко мъничко глухарче в ръцете си побирам,
а всъщност в мечтите си държа...
десетки, хиляди отминали мечти...
изкуствено подарени на вятъра,
десетки хиляди загубени души...
отчайващо умиращи със спомена...
и вярвайки във вечното щастие, отново се връщам при теб...
моя малка мечта, мое мъничко сбъдване...
мое малко глухарче - побрало всяка голяма мечтa...
Няма коментари:
Публикуване на коментар