***

последната сцена и завесата пада
с нея пада и моят страх
с нея заглъхва кошмара
че умираш след последния акт

пак си до мен и ме слушаш
тихо повтаряш всичко на ум
сцената чака, не чуваш ли
толкова шум...

те теб искат
теб искат да прегръщат
те теб обичат
твоята нереална същност

покажи им
за пореден път ги излъжи
за пореден път бъди героя
който сам създава си мечти

те нека плачат
нека те искат
и само техен ти бъди

а аз ще чакам
отново завесата да падне
отново да се върнеш при мен
в малката тихичка стая
разделила героя от теб...