гледам love actually за четвърти път днес...
и си мисля как няма кой да застане пред вратата ми с най-безумно красивото обяснение в любов на прости бели картони...
няма кой да бяга от охраната на летището, за да ме догони и да ми каже здравей...
няма кой да извърви най-дългата улица без да губи надежда, че в крайна сметка ще стигне до мен...
няма кой да ми пее лигави коледни песни, че съм всичко за което мечтае...
няма кой да прелети километри, за да падне на колене и да ме моли да се омъжа за него, въпреки че не го познавам...
защото любовта е лудост...
и понеже в мен е коледа... а на коледа стават чудеса... си пожелавам да има кой да ме прегърне следващия път в който пусна филм в който всичко е любов... и да има кой да ме целува преди лягане... и да има кой да ми носи топла супа, когато съм болна...
защото толкова много липсва... и аз толкова много искам да дам целия си свят на някого...
Нека! ^^
ОтговорИзтриване