No i... don't want to fall in love.. with you!!!

Хората винаги си отивали... нали така казват ?!
И ти си като тях... разликата е само в това, че оставаш прекалено дълго преди да си отидеш. Достатъчно дълго, за да бъдеш обикнат до безумие!
Кратка полузаблуда, подтиквана от прокапващите между утринните лъчи капки дъжд. Като стиховете ти. Толкова красиви и толкова чужди.
А исках просто да се докосна до магията ти... тя е толкова пленяваща и... объркваща?!
Караш ме да те мечтая в дните на забрава...
Чувствам те в стиховете, виждам те в снимките, чувам те в песните и те рисувам в картините.
И те намирам... там някъде между илюзиите...
Затварйки очите си те превръщам в приказка... някога тихо разказвана ми от теб...

                                                                                На A. Благодаря ти, че те има(х)