Някога питал ли си се какво е да изчезнеш... ей така изведнъж... да се откъснеш от всичките си "иначе толкова билизки" приятели, от токлова "интересната" си работа, от "мечтата на живота си"... или така нареченото сиво ежедневие..
Да промениш себе си заради онази светлинка в тунела, която въпреки кризата все още свети... вярно, че много по-бледо... но все пак... някъде там те чака надеждата.
Успях да изтрия живота си! В един обикновен съботен ден реших, че толкова мелодрама, наивни мечти и разбити илюзии ми стигат... и е време да започна да живея живота си, така както винаги съм искала..
С всичките цветове на дъгата, приятелите които идват без да си ги викнал и любовта... исктинска в един миг, който продължава завинаги...
Така, че преставаш да изпитваш злоба, ярост, омраза към другите и най-вече към това в което си се превърнал...
Защото никога не е късно да започнеш от начало... Просто трябва да повярваш в себе си.
Аз знам, че и ти можеш... може би не днес... но някога, някога можеш да бъдеш това което винаги си криел и пазил най-дълбоко в себе си.
Защото си заслужава. За ТЕБ, за мен... за всеки, който е способен да те почувства :)
Ти си толкова специален, колкото си позволиш да бъдеш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар