
Не мога да заспя през нощта, ако съм сама и мразя да мия чинии. Мога да слушам някоя песен 3921 пъти само защото ми напомня нечия усмивка. Обичам да ме будят с целувки и да правя кафе, въпреки че не го пия. Когато съм тъжна не говоря - тихо се надявам сам да се сетиш да ме прегърнеш. Крия сълзите си за сериозните неща и плача всеки ден заради малките трудности. Имам палатка в стаята си и се гримирам ярко на официални вечери. Чуствам се свободна на пътя... с поне 130 km/h, стига да има кой да ме вози. Мога всичко, стига да поискам! Залезите ме натъжават, а падащите звезди ме влюбват. Мечтая да живея на морето и между мидичките да намирам парченца шоколад. Като малка исках да мина под дъгата - сега вярвам, че дъгата свети над мен. Обичам да рисувам дървета и да чета тъжни стихове. Не мога да говоря с красиви хора, връзва ми се езика. Обичам бели лалета, но си мечтая за червената роза на Малкия Принц... или по-скоро за любовта му към нея. Вярвам в приказки и в чудеса и се старая сама да си ги случвам. Искам да мога да спася всички, но се оплитам в собствения си живот.
Обичам ангели... някога и аз съм била такъв!
Искам да мога да изтрия болката, която съм причинявала несъзнателно и искам от тавана ми да висят снимки на Питър Пан с феите му. Искам някой ден картините ми да се харесват на хората, а аз да обикалям света. Искам да има за кого да се грижа, въпреки че понякога засипвам с любов. И искам само малко внимание в замяна. Искам да нося летните си рокли и високите си обувки в средата на зимата. Искам снегът да е чист и топъл и да не ме мислят за луда. Искам хората да спрат да ми обещават неща, които не са способни да направят и искам звездичка на дупето си.
Искам да ми вярваш, а аз да не те лъжа. Искам да ме има, а ти да не бягаш.
Защото вече ме познаваш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар