На времето...

Когато сутрин отворя очите си виждам неща,
които са предназначени за някой друг.
Виждам мечти на безплътни хора.
Толкова прости и толкова истински.
Искам когато отворя очите си да виждам...
да запомня миговете на красота.
Искам да мога да видя любовта!
Но виждам само празния ден и не намирам нищо...
Времето тече и продължава да минава покрай мен, без да оставя следи...
Без да оставя спомени...
Остава ми само надеждата да си спомня, че все пак има време за всичко:
И за малки признания, и за малко любов, и за малко умиране...