Отричам себе си. Винаги съм следвала някакъв невидим път... воден от любов. Воден независимо от всичко... винаги завеждащ ме до мястото за което копнее сърцето ми. Отричам себе си, а теб те няма... И хората отдавна спряха да си отиват. Аз съм тази която си тръгва. Аз съм тази, която причинява болка... Аз съм тази, която затваря кориците на приказката... преди още да е свършила. А ти липсваш! И не съм добре... Не съм добре когато се събуждам и те няма... а тайничко надничам, за да видя някъде очите ти. Заблуждавам себе си, че ще ме забравиш, че ще се усмихваш въпреки мен... че ще обичаш... нещо... мен. Непозната, търсена, намерена, избягала, неистинска, измама. А тук е тъжно... и объркано, отново...
И нямам сили да съм себе си... или някой... въобще!
И нямам сили да те чакам... да ми липсваш... малко вляво... както винаги!
Аз ще те чакам... отново... някога...
Няма коментари:
Публикуване на коментар