Измислям си истини.Аз съм.
И съм друга.
Гледам в себе си през слънцето.
И виждам само пустите пътища. Вървя към края на скалата, а там ме чака единтвено морският пясък... и пяната докосвала се някога до него.
Ти се губиш като затъмнение на сърцето. Там, в изпуснатото време - да бъдеш себе си, а не маска...
Аз ли съм?!
Стоя пред теб и те гледам... друго просто не мога.
Протягам ръката си към бездната... а тя ме поема, чакайки ме от толкова дълго.
Стените ме затискат, зазидват ме в себе си. Не мога да дишам... в тях... в себе си... в теб...
Само морската пяна оставя спомени в пясъка...
Прегърни ме и ме поведи след себе си.
Ничия съм до тогава...
Няма коментари:
Публикуване на коментар