Обичаш да ме обичаш? Само че не можеш да обичаш. Не мен, илюзията...
Живея в мой свят. Не го харесваш. Не го искаш. Потъвам...
Обичаш да ме показваш. На непознати. Не мен - илюзията...
Останалите просто бягат... от моя свят в който те няма.
Отиде си точно когато се връщаше... липсва ми безвремието. То е мое...
В очите ти има стъклени парченца, зарди които не ме виждаш. Не мен... мен вече ме няма!
Подарих ти сърцето си... ти го изхвърли, заедно със спомените, на боклука...
Аз все още нося ключа от твоето... само че ключалката заяжда... не заради мен!
Кога спря да ме търсиш? Аз всъщност никога не съм си тръвала...
Всичките ти измислици ми отиват... Обляна съм в мисли, които не разбирам - твои ли са?
Пиша случайни неща, на случайни места за конкретни хора!
Спри да бягаш?! Някой ден ще я намериш... не мен... илюзията...
Няма коментари:
Публикуване на коментар