Не, не физическо, за него май не съм достатъчно силна... Емоционално самоубийство.
Взимам нож, режа си вените... и събирам в бурканче, до момента преди да си отида физически... защото не съм достатъчно силна. И после болници, лекари, лудници... и после всичко е наред. Само дето вече не чувстваш. Няма омраза, няма сълзи, няма нещастие, няма обич.
Или... или да скоча от някой мост... обаче да има за какво да се хвана - спасителна мрежа във въздуха. И преди да се хвана да загубя способността си да прощавам, да се привързвам и способността си да се усмихвам, и способността си да сътворявам от нищото.
Или, може би, да се обеся... да увисна на въжето и в момена преди да загубя и последния си дъх - да загубя всичко останало. Аз съм охлюв без черупка... гол охлюв. Безсилен, мизерен, беззащитен... и търся инжекцията, която ще ме инжектира с теб... защита.
Вместо това се убивам физически с емоционалните си болки...
Имам булчинска рокля. Вечер я обличам и спя с нея, за да ми напомня за теб... защото друго освен спомена не ми остави. Имам боички, с тях рисувам ангели - паднали, черни, гротескни... като мен самата. Имам книги със стихове... най-тъжните стихове... чета ги когато съм сама... напомнят ми за времето, в което ме обичаше. Имам си препинателни знаци... редя си ги като лего - нека! бъдем? щастливи <3 ... какво?!? (тая дума ми е чужда)... не, не думата - значението не си спомням... липсва!
Отивам да погледам гледката от покрива... може да открия някоя забравена душа...
Липсвам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар