вторник, август 28

"влюбвам се в мечтите... мартини, цигари, портокалов сок, повторение... не ме иска!"


наливам се с мартини - пълна чаша, три лъжички захар, гренадин и много лед... розова буря в чашка. слушам damien rice. часът е четири през нощта. и ми е тъжно. чудя се...

защо хората не си позволяват да чувстват?
какво ги тласка към апатията?
как достигаш до момента в който нямаш нужда от нищо и никого... каква ли ужасна драма ти се е случила, за да си позволиш да си безчувствен?

как се живее без слънчевите залези, без падащите звезди, без звука на разбиващите се вълни, без звуците на китара, без усмивките на хората, без време, без откраднати спомени, без приказни моменти, без грешки, без еклерова торта, без пиянски вечери, без безсънни нощи, без покривите на панелките, без сълзи, без любопитство, без взетите решения, без уловените мигове, без прегръдки, без многоточия, без мечти, без теб самия.

как се живее без чувства?
как тогава си изживяваш щастието?

иска ми се да можех да те усмихна. искрено.

да можех да натисна отново пауза бутона на душата ти, защото някой го е направил преди мен и сега стои неправилно спряла.

искаш ли да видиш болка?... очите ти говорят вместо теб... обещавам да не те наранявам... само прочети моите.

аз.
и после ти.
и после бум. и после сиво. и после черно. и после няма после.

Няма коментари:

Публикуване на коментар