Аз съм в теб... и ти си в мен... съвършенство...
Пясъкът е от ледени кристалчета... счупен. А морето е горещо и го разтапя с целувките си...
Аз съм огън, но не тлея.
Аз съм въздух, но не дишам.
Аз съм вода, но не мокря.
Аз съм земя, но не пропадам.
Аз съм стихия... илюзия!
Побърквам те в собственото ти самоунищожение.
Ходя по дъгата и около мен танцуват глухарчета... приказка?!
На всеки изминал ден подарявам частичка от сърцето си... в чакане някой да ги събере след мен.
Пуста съм, като зимно небе... лъчите убиват фантазиите на безпомощните снежинки...
Губя се в себе си... няма пътища... само знаци Stop.
Лъжа себе си, че те има...
Светът е розов в нейните зеници... а извън тях?!
Няма принцове, и няма съвършенство... остава им само да ме следват по късчетата от сърцето... докато и то не свърши...
Стоп... край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар